6.08.2014 г., 19:49

Бяла самодива

1.1K 0 2

Бяла самодива

Разкошна, казват, тя била
като бяла самодива във нощта
и все за тебе пита тя,
ще се срещнем ли сега - 
в южното градче, 
с морските вълни, 
докосвайки ни
както някога преди.
Обичам те, разбери
и завинаги с мене остани, 
а луната ярка да ни поведе
двама ни поне, 
отново тук, в южното градче! ;)


Калина Петкова
06.08.2014
гр. Русе 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Магия!!Истинска магия!Голяма вълшебна и пленителна красота е това стихотворение!Всяка дума, всяка метафора- всичко е едно прелестно, блажето и съвършено усещане за магична феерия в нощта.Сякаш се носиш в пространството, а във въздуха има любов, вълшебство и някак мистичност.Прелива от това разкошно чувство, което те кара да се чувстваш лек като перце!Впечатлена и развълнувана съм от това стихотворение!Поздравления!!БРАВО!!Страшно много ми хареса!

    "Разкошна, казват, тя била
    като бяла самодива във нощта
    и все за тебе пита тя,
    ще се срещнем ли сега -
    в южното градче,
    с морските вълни"- красота!При това лятна, което много ме грабна и заглавието е прекрасно!
  • !**

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...