Бяла струна (като светлина)
Черен облак, от тъги,
чернее над мъртви мечти!
А зад железницата стара
(над паркинга) нощта страда...
Няма нито един лъч светлина,
нито една звездица на фона!
И последният шанс си замина
с удара на дъжда - жадна симфона...
Този тънък лед се чупи като стъкло
(Под силата на куршумите).
Сякаш никой и нищо преди не е било...
докато от шума ронят се думите:
"Светъл облак, от мечти,
светлее над живи тъги.
А зад мастилницата стара
(над паркинга) звезда пада..."
Бледи сенки гледат, остават следа...
Дух незнаен, започва съня... и остава.
Бяла струна (като светлина) докосва леда.
Докато месецът огрява нощта... огрява!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кейтлин А. Всички права запазени
