Nov 13, 2013, 11:00 PM

Бяла струна (като светлина)

584 0 0

Черен облак, от тъги,

чернее над мъртви мечти!

А зад железницата стара

(над паркинга) нощта страда...

 

Няма нито един лъч светлина,

нито една звездица на фона!

И последният шанс си замина

с удара на дъжда - жадна симфона...

 

Този тънък лед се чупи като стъкло

(Под силата на куршумите).

Сякаш никой и нищо преди не е било...

докато от шума ронят се думите:

 

"Светъл облак, от мечти,

светлее над живи тъги.

А зад мастилницата стара

(над паркинга)  звезда пада..."

 

Бледи сенки гледат, остават следа...

Дух незнаен, започва съня... и остава.

Бяла струна (като светлина) докосва леда.

Докато месецът огрява нощта... огрява!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кейтлин А. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...