Бяла сълза
Сняг вали и вали...
Разравям заспали пътеки.
Издраскани стари следи
се показват полека.
Някой снощи рисува тъга
във средата им несъвършена,
после бели гълъби – два,
гледаха в нея смутено.
Някакво време мина край тях,
сякаш влак релси разлюби
и отекна далече някъде смях,
смях, който отмина учуден.
Голи, голи са жиците...
Сиви. Контраст със снега.
А пътеките сливат се всичките
в бяла, кристална сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
