Бяла вдовица
Часът настъпи и вече е ден,
момиче пристъпи за миг отреден.
Камбаните бият и всичко в цветя.
Празник ли бе или една лъжа?
В цигулките лежат тъжни ноти,
които звучат като нежни акорди.
На пътеката застана чиста душа.
Бяла вдовица беше това.
С топли очи насочени напред.
Ето го и потенциалния зет.
Висок и черен, с брада,
с усмивка лукава като на вреда.
Мъж без любов и морал,
нямаше и капчица жал.
Бяла гълабица към него отлетя.
„В клетка ще живее тя!” -
помисли си младежът подмолно
и протегна ръце към нея доволно.
Очите с наивност са облени,
без знание за бъдещи проблеми.
Тръгнала бе за своите любови,
ако знаеше, че я очакват окови...
Не щастие, а би изпитвала печал.
Сега всеки би го хванало жал.
Всички присъстваха на това престъпление.
На бялата вдовица правиха бяло погребение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Райчева Всички права запазени