31.05.2016 г., 20:27  

Бяла вдовица

1.2K 0 0

Часът настъпи и вече е ден,

момиче пристъпи за миг отреден.

Камбаните бият и всичко в цветя.

Празник ли бе или една лъжа?

В цигулките лежат тъжни ноти,

които звучат като нежни акорди.

На пътеката застана чиста душа.

Бяла вдовица беше това.

С топли очи насочени напред.

Ето го и потенциалния зет.

Висок и черен, с брада,

с усмивка лукава като на вреда.

Мъж без любов и морал,

нямаше и капчица жал.

Бяла гълабица към него отлетя.

„В клетка ще живее тя!” -

помисли си младежът подмолно

и протегна ръце към нея доволно.

Очите с наивност са облени,

без знание за бъдещи проблеми.

Тръгнала бе за своите любови,

ако знаеше, че я очакват окови...

Не щастие, а би изпитвала печал.

Сега всеки би го хванало жал.

Всички присъстваха на това престъпление.

На бялата вдовица правиха бяло погребение.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...