Часът настъпи и вече е ден,

момиче пристъпи за миг отреден.

Камбаните бият и всичко в цветя.

Празник ли бе или една лъжа?

В цигулките лежат тъжни ноти,

които звучат като нежни акорди.

На пътеката застана чиста душа.

Бяла вдовица беше това.

С топли очи насочени напред.

Ето го и потенциалния зет.

Висок и черен, с брада,

с усмивка лукава като на вреда.

Мъж без любов и морал,

нямаше и капчица жал.

Бяла гълабица към него отлетя.

„В клетка ще живее тя!” -

помисли си младежът подмолно

и протегна ръце към нея доволно.

Очите с наивност са облени,

без знание за бъдещи проблеми.

Тръгнала бе за своите любови,

ако знаеше, че я очакват окови...

Не щастие, а би изпитвала печал.

Сега всеки би го хванало жал.

Всички присъстваха на това престъпление.

На бялата вдовица правиха бяло погребение.