4.04.2017 г., 11:20

Бялата роза

615 1 0

Чисто бяла роза,

радост

и погледът спира се в листата свежи.

Не потрепва нищо!

И дъхът замира!

Капки кръв капят от розата.

Окървавена роза и любов до сетен дъх!

Дланите свити в юмрук и от болка

душата плаче за погубената младост.

Един жест и вярата в бъдещето е разцъфнала.

Отрицание и сила,

преследване на мисълта

и божи богослов и всичко,

всичко спира в очите на двама

за да бъдат щастливи.

Бяла роза!....

Символ на чистота и истинност!

Признание за любов,

поднесено в нейните ръце.

Каква романтика!

Каква интимност на човешките чувства.

Пътуване един към друг.....

Емоция, която трябва да се почувства

с всяка фибричка на тялото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...