novera (Катя Делчева)
5 2
13.06.2010 г., 19:08 ч.

Бяло 

  Поезия » Пейзажна
552 0 3

Бяло

 

Бяло... Бяло. Нищо друго – пак бяло.

Ах, времето светло колко е вяло и

колко е скучно, колко е трудно

да се усмихнеш. Че толкоз е мудно

и сънено времето – пак бяло.

 

Сняг... и мъгла, и бледичко слънце,

което едвам се опитва да мине

през облаци бели и бяло небе,

като някое замръзнало старо море

без вълни, без движение мъничко даже,

няма друго какво да се каже – сняг.

 

Вали... Да, вали – бяла мрежа вън

пак плете снегът. Сякаш в някой сън

паяк невидим плете и не спира,

снегът си вали и никаква мира

няма, а вятърът духа силно, подхвърля

снежинките без ред и със сила. Вали.

 

Бяло, сняг, вали - зима

и вятър, и облаци има.

Сградите като призраци самотно

стърчат, а хората край тях неохотно

търчат. Бяло, сняг, вали, зима...



© Катя Делчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??