Бяло
Бяло
Бяло... Бяло. Нищо друго – пак бяло.
Ах, времето светло колко е вяло и
колко е скучно, колко е трудно
да се усмихнеш. Че толкоз е мудно
и сънено времето – пак бяло.
Сняг... и мъгла, и бледичко слънце,
което едвам се опитва да мине
през облаци бели и бяло небе,
като някое замръзнало старо море
без вълни, без движение мъничко даже,
няма друго какво да се каже – сняг.
Вали... Да, вали – бяла мрежа вън
пак плете снегът. Сякаш в някой сън
паяк невидим плете и не спира,
снегът си вали и никаква мира
няма, а вятърът духа силно, подхвърля
снежинките без ред и със сила. Вали.
Бяло, сняг, вали - зима
и вятър, и облаци има.
Сградите като призраци самотно
стърчат, а хората край тях неохотно
търчат. Бяло, сняг, вали, зима...
© Катя Делчева All rights reserved.
