Бяло котенце с черни уши
БЯЛО КОТЕНЦЕ С ЧЕРНИ УШИ
... бяло котенце с черни уши,
може би зажадняло за ласка,
приближи ме – и се престраши! –
в миг ръката ми благо одраска.
Каза: – Мяу! – сетне още веднъж.
И се метна на пейката в парка.
Спрях да бъда самотният мъж,
палнал своята сетна цигарка.
С доверчиво и топло носле
то кожухчето мое подуши.
Сетне кротко попита: – Братле,
ще ми купиш ли в "Lidl"-а суши?
Ще ти купя все някога, брат!
Ще останат пари и за бира.
Този свят не умира от глад.
Този свят – без душица! – умира.
То ми скочи във топлия скут.
И това бе така неизбежно! –
щяхме инак да пукнем от студ
с тази мъничка топчица нежност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
