24.10.2018 г., 8:41 ч.

Назаем 

  Поезия
2032 26 32

Назаем са очите ми. Погледна ли –

посока в цвят да видя си мечтая. 

Сънят да е красив. Дори последния. 

И после – ще ги върна на безкрая. 

 

Назаем е смехът ми. Даже мисля си 

откраднат е от детството. Отдавна. 

Догонвам го със спомени разлистени 

и после да  го върна... Трябва. 

 

Назаем е сърцето ми. Навито е 

за време. Много неопределено. 

От чувства невъзможни все разбито е, 

но няма как да бъде заменено. 

 

Назаем е животът ми. Така че

отказвам да се крия. Още мога 

да бъда себе си – каквото и да значи...

 

Назаем ни е този свят, за бога! 

 

 

© Деа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??