Назаем са очите ми. Погледна ли –
посока в цвят да видя си мечтая.
Сънят да е красив. Дори последния.
И после – ще ги върна на безкрая.
Назаем е смехът ми. Даже мисля си
откраднат е от детството. Отдавна.
Догонвам го със спомени разлистени
и после да го върна... Трябва.
Назаем е сърцето ми. Навито е
за време. Много неопределено.
От чувства невъзможни все разбито е,
но няма как да бъде заменено. ...