Бъди безкрайна
Не ме обичай. Просто съществувай.
Обичането остави на мен.
Не ме познавай и не ме сънувай.
Аз ще умирам вместо всеки ден.
Не ме очаквай. Просто ме събирай,
когато се пилея, полудял.
Бъди ми фар, а аз ще те намирам
и ще припламвам с теб, безкрайно цял.
Не ме събуждай. Просто се усмихвай
далече там във нечие легло.
А мойто утро светло ще притихва,
щастливо, че изобщо е било.
Не ме приспивай. Просто не затваряй
прозореца към моята луна.
Аз зная как подлунно да изгарям.
А ти бъди безкрайна. Тишина.
Обичането остави на мен.
Не ме познавай и не ме сънувай.
Аз ще умирам вместо всеки ден.
Не ме очаквай. Просто ме събирай,
когато се пилея, полудял.
Бъди ми фар, а аз ще те намирам
и ще припламвам с теб, безкрайно цял.
Не ме събуждай. Просто се усмихвай
далече там във нечие легло.
А мойто утро светло ще притихва,
щастливо, че изобщо е било.
Не ме приспивай. Просто не затваряй
прозореца към моята луна.
Аз зная как подлунно да изгарям.
А ти бъди безкрайна. Тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
