Аз цял живот съм чакала, мечтала,
да срещна силната, голямата любов.
Къде ли не я търсих, неразбрала,
че трябва за това да си готов.
Защото тя внезапно те връхлита,
понякога дори и в зима бяла.
Пристига, даже без да те попита,
обсебва те и завладява цяла.
Не знаеш можеш ли да я приемеш,
да я прегърнеш, да я приютиш.
От нея сила и крила да вземеш
и вдъхновена, с тях да полетиш!
И ако можеш, ако си решена
до края с огъня ù да гориш,
кажи: Любов, бъди благословена!
И продължавай да живееш и твориш!
© Славка Любенова Всички права запазени