Бъди тук, в есента, след птиците,
забрави чуждата, зелена градина,
а мечтите си остави на митниците
и остани с мен – сега и догодина.
Щастието е бялата, студена зима,
на тиха музика и малко ром в чая,
отново топлата усмивка ще я има
и тя ще говори – устните ще траят.
Бъди тук през зимата снежнобяла
и пламъкът от любов не ще угасне,
а преди пролетта да бъде долетяла,
зимата в снега спомена ще драсне.
© Никица Христов Всички права запазени