Бъдни вечер...

(от цикъла: "Вечер в Страната на спомените")

Годините минават и съмнения

в Душите ни остават утаени...

От храмовете Божии--с ектѐнии

ни възвестяват: „ Вече Бог роден е!”

... Пустинните кервани носят врява --

по пътят дълъг отдихът е кратък...

Над Витлеем една Звезда изгрява

и бързат вече Влъхвите нататък...

Животът тук задъхва се от жегата,

но нощен вятър вее милостиня...

Пророк, в небето взрян, посочва с гегата

Една звезда над морната Пустиня...

Във мрака (скрил на дълъг ден умората)

изрязан е  на палма силуета,

разпрягат потните камили хората

и гледат  Витлеемската комета...

В нощта се чува Вятърът единствено,

когато в порив вихрено извие...

Звездите мигат някак си замислено

и в тайните им: Времето се крие...

А в тази нощ все още не изминала

на среща идат Мъдреци избрани --

с изгубеното Време на Пустинята,

пренасяно от древността с кервани...

А има и пророчески Послания,

че Син: и человечески, и Божи

ще се роди с божествената тайна --

на хората  Смъртта си да предложи...

Отдавна всички керванджии знаят,

че Пътят не опира в хоризонта...

До там, между началото и краят –

фактически простира се Живота...

Нощта  божествено е заредена:

с предчувствие от Времето избрано,

че Бог веднъж се ражда във Вселената...

... Но и керванът утре тръгва рано...

Защото той ще пренесе чудесната

и драга вест из цялата Пустиня:

в страни и близки, но и не известни,

навсякъде където ще премине...

Ще се говори в хановете вечер

когато се завихря тържеството:

за Младенеца,  да е Бог обречен,

за Влъхвите, Звездата, Рождеството...

... А сутринта: с камилите, с товара

поели пак през Времето безсрочно,

като мираж в далечната омара

Животът им с Началото ще почне...

Безкрай назад на Миналото време

Историята (омотана в здрача!) --

от каменни скрижали ще приеме

Каноните, които ще затлачи,

че даже след Нощта на Рождеството

едва ли ще забравим как се мрази...

Но Тайнството ще съхраним, защото

божественото трябва да се пази!...

... А щó тревожен в тази нощ е Царя,

кръстосващ като лунатик двореца?..

„... Със Предсказания за Нова вяра --

за Крал юдейски, идвал  Младенеца...”

Но Цар ли си и с армия голяма

решаваш лесно своите проблеми

и бързо заповед издал: „Да няма

останали в нощта новородени!”

(Обаче щом напира за божественост

и Царят си е  фигура комична!...)

Синът си Бог спасил, съвсем естествено,

за него имал: Мисия различна...

(И някъде скован е вече Кръста,

предател даже вече е намерен

и път към хълма, дето да възкръсне,

със тежките му стъпки е отмерен...)

... А в други времена, и в нрави други,

със името му в шевствия литийни,

ще вее вятър шарени хоругви

над фанатизма на тълпи стихийни...

... Но толкова безмилостни деяния,

и все във  името на Младенеца,

че може би, след Влъхвите с посланията,

сънува Той със тръните венеца?...

И  Кръста – да!... Но винаги и меча –

в безброй войни наричани свещени!...

...И от главата на Йоан Предтеча

са жертвите до днес непреброени!...

От кандила, кадилници и клади

димът все още тегне неразнесен,

макар че днес по градските площади

отдавна никой не виси обесен...

     *     *     *     *

... И май е време вече

днес да се замислим:

„ Защо ли трябва да се

размножават Боговете?!...

... Сами си ги открихме:

за Живота Истините –

тези,

с които ни владяха

те през вековете...”

29.12.2017.