БЪДНИК
Запалих бели свещи
върху камина от мечти.
Бъдникът предрича срещи,
а останах сам. Почти.
Разделят се в мен два пътя,
единият - към твоята самота.
Другият, в домашния ми кът -
на семейната ми празнота.
Вдигат чашите - наздравица,
твоята празна днес стои.
Очите блеснали - светкавици.
... Самотата мигове брои.
© Мимо Николов Всички права запазени
тъжно...но хубаво стихотворение...ех...Мимо...