Sep 30, 2008, 12:34 PM

Бъдник

  Poetry » Love
588 0 3
 

         БЪДНИК

 

 

Запалих бели свещи

върху камина от мечти.

Бъдникът предрича срещи,

а останах сам. Почти.

 

 

Разделят се в мен два пътя,

единият - към твоята самота.

Другият, в домашния ми кът -

на семейната ми празнота.

 

 

Вдигат чашите - наздравица,

твоята празна днес стои.

Очите блеснали - светкавици.

 

... Самотата мигове брои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...