Sep 30, 2008, 12:34 PM

Бъдник

  Poetry » Love
584 0 3
 

         БЪДНИК

 

 

Запалих бели свещи

върху камина от мечти.

Бъдникът предрича срещи,

а останах сам. Почти.

 

 

Разделят се в мен два пътя,

единият - към твоята самота.

Другият, в домашния ми кът -

на семейната ми празнота.

 

 

Вдигат чашите - наздравица,

твоята празна днес стои.

Очите блеснали - светкавици.

 

... Самотата мигове брои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...