18.04.2015 г., 23:14

Българи сме

505 0 5

В яко племе сме посяти

и от него сме родени.

И през кръв сме все пресяти...

Имаме дебели вени.

 

Навиците ни - балкански,

но напукана - дланта ни.

Помним и снега си лански,

а е суха и солта ни.

 

Бùли сме през вековете

и след тях ще си пребъдем.

Ще ни чуват гласовете

и неправдата ще съдим.

 

Нищо няма да уплаши

в тялото душите наши!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели, за съпричастието!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Оригинален стих, много патриотичен и много оптимистичен, на мен
    това ми харесва много и го оценявам с най-висока оценка.
    Поздрави и от мен!
  • "Ще ни чуват гласовете
    и неправдата ще съдим"
    Поне това можем! Все някой трябва да я съди- от думите най-боли! Поздрав!
  • Чудесен сонет, Ники!
    Благодаря за оптимизма1
  • Днес, в един столичен вестник, попаднах на статия, която предвижда бъргаринът да изчезне след около 165 години. Според мен силно оптимистична прогноза. Но твоето стихотворение, Никола, ми възвръща доверието в здравия БГ-ген, макар и с все по-мургавеещ тен. Благодаря ти, че след прочита ще спя по-спокойно и няма да сънувам кошмари, как хора с дръпнати очи от жълто-тюркски произход, обитават родната и все още /не ГМО/ плодородна земя!

    Сърдечен поздрав и хубава неделя!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...