16.12.2012 г., 8:47

Българийо децата ти!..

867 0 1

Българийо децата ти!..

 

                             Историята: Кой си ти?..

                             Аз: Българин!..

                             Историята: Къде си?..

                             Аз: Вече не знам!..

                             Историята: На колко си години?..

                             Аз: Вече не помня!..

 

 

1.

 

... и като ехо екнат Вековете,

дочувам непознати гласове...

О, на дедите туй са гласовете

пътували до мене векове!..

 

На жилав род в тях коренът се крие,

една ли Буря зла над него ви,

но сили от недрата земни пие

и нищо ничком него не преви...

 

Предания, легенди, обичаи

със приказно- реални светове

ще сторяг чудо и ще се познаят

от векове делени синове...

 

И вечно в огън пламъкът разпален

с игриви сенки весел ще трепти...

И толкова искри, че днес едва ли

небето да е с повече звезди!..

 

2.

 

На Бъдни вечер трябва и комина

с метла от хвойна да се измете,

та бъдника* разпален във камината

да грее като звездното небе!..

 

И с колкото искри сега нашари

той тая свята нощ на Рождество,

и толкоз вакли** агънца в кошари

да блеят и от Бога ще е то!..

 

И булките да бъдат плодовити

с красиви рожби нека да близнят!..

О Боже, със години яловити

не ни отказвай своя благодат!..

 

И ралото във стаята ще трябва

поканено да бъде вечерта,

че ралото дарява ни със Хляба...

А Хляба да не тачим!.. Грехота!..

 

Със пот и кръв е семето що сеем

и Хлябът ни е скъп като кръвта

и в Хляба се кълнем, кога милеем

на тоя Свят за Името!.. Честта!..

 

Във тъмна нощ да тръгнат коледари

със песен да даряват всеки дом:

но Слънце в път не бива да ги свари,

не бива и да минат мълчешком!..

 

3.

 

На Сурваки със дряновици свежи

изплетени, накичени с мерак

да тръгнат ранобудните младежи

на утрото в светлеещият зрак...

 

С крака разбили първата партина

очаквани във всеки буден дом

да пожелаят здраве до Амина,

а с дар да ги изпратят и поклон...

 

4.

 

На бабин-ден жените да лудуват,

да славят оплодителната страст,

оная, де в телата им върлува

и всяка пролет пуска летораст!..

 

Но трябва да поканят и мъжете

на лудото си женско Тържество:

за да получат с ласки те и цвете-

с подарък от самото Естество!..

 

5.

 

На Трифон- зарезан пък да се лее

на гроздето разискреният сок,

че в бъчвите е тясно и лудее

и той за свят, о боже, свят широк!..

 

Зарежем ли лозата да полеем

със вино нараненото место,

та сладък плод на него да узрее-

да има грозд до всякое листо!..

 

6.

 

На конския великден*** пак в кушия

да литнем из безкрайно ширине

и Вятърът да стигнем даже с тия

назобени, охранени коне!..

 

7.

 

На детските ръце и бели шии

на агънца, козлета в пролетта

за да прогоним всички лошотии

конец да вържем с цвят като кръвта!..

 

8.

 

Във момин двор ли хвърлим пък стрелата,

запалената, огнена стрела-

то таен знак да бъде за момата,

че любовта за нея е дошла!..

 

9.

 

На Цветница хоро да се люлее

(върти се  бавно лазарско хоро)

и песните на него де се пеят

със благи думи да редят добро!..

 

Ех, лазарки, девойки ненапити

вас всеки Вятър би ви пожелал,

но мили мои, страх ме е мечтите

ви, да не грабне той без капка жал!..

 

... А трепка извор, жадна е водата-

да би спрял друмник, дълго, дълго пил

и тук останал после на Съдбата

до сетен дъх би все благодарил...

 

10.

 

Невярна болест ли в сърце се вплете?..

... На Спасов ден да идем през нощта

за росен- китка, самодивско цвете:

то може да ни върне Любовта...

 

11.

 

По припеците огънче ли трепка

усмихнат се жълтее кукуряк,

Великден е и всичко е във треска-

пече се дъхав, бухнал козунак...

 

Яйца червени чукнем и се знае

яйце, че търсим дето е борак-

яйце най-здраво найдем ли, това е

за здравето най-търсеният знак...

 

12.

 

Гергьовден иде!.. Порти да накичим

с от Слънце не целунати цветя-

кравай гергьовски вече се изпича

по тъмно е напалена пещта...

 

Курбан гергьовски нека се заколи,

невинно агне нека е курбан-

кръвта в мравуняк после да заровим,

та плод овце да имат до харман!..

 

Хоро гергьовско вито да се люшка

и все с надежда да е веселба-

кръвта да пази, божем от градушка:

да няма тя със хляба ни делба!..

 

13.

 

Понеже още тлеят и искрите

от не един раздухван тук Пожар

на таз Земя свещена Дъщерите

играят боси върху жива жар!..

 

А който се от огън не страхува

не може той и роб да бъде плах

затуй: навеки нека се танцува

в Земята ни по Огънят без страх!..

 

14.

 

... подобно ехо екнат вековете

отекват непознати гласове-

това са на дедите гласовете

разнасяни от буйни Ветрове...

 

Преминали из пътища извивни

в тях Огънят е още жив и днес:

предания подкупващо- наивни

и обичаи слушам с интерес...

 

Един от тях най- много аз обичам,

най- български от всичките е той

и с гордост ме изпълва, че наричам

се Българин, сред племена безброй...

 

... Когато враг безумен ни нападне

и с кръв залее весело хоро-

със тежък меч главата да му грабнем,

а черепа му обкован в сребро

 

със вино да напълним и тогава

във весел час на диво пиршество

наздравица за българската слава

да вдигнем и за вечно Тържество!..****

 

д-р Коста Качев

                                                              

*бъдник-дебел пън, който се слагада гори

в огнището на Бъдни вечер.

**вакъл,вакли-за овце: с черно около очите

***Тодоров ден

****легендата гласи, че цар Крум-страшни

Заповядал да обковат в сребро черепа на

византийския император Никифор Фока и

от него пили вино на тържеството по случай

победата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления! Направили сте блестяща поетична операция на българския дух и традиции!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...