Българийо децата ти!..
Историята: Кой си ти?..
Аз: Българин!..
Историята: Къде си?..
Аз: Вече не знам!..
Историята: На колко си години?..
Аз: Вече не помня!..
1.
... и като ехо екнат Вековете,
дочувам непознати гласове...
О, на дедите туй са гласовете
пътували до мене векове!..
На жилав род в тях коренът се крие,
една ли Буря зла над него ви,
но сили от недрата земни пие
и нищо ничком него не преви...
Предания, легенди, обичаи
със приказно- реални светове
ще сторяг чудо и ще се познаят
от векове делени синове...
И вечно в огън пламъкът разпален
с игриви сенки весел ще трепти...
И толкова искри, че днес едва ли
небето да е с повече звезди!..
2.
На Бъдни вечер трябва и комина
с метла от хвойна да се измете,
та бъдника* разпален във камината
да грее като звездното небе!..
И с колкото искри сега нашари
той тая свята нощ на Рождество,
и толкоз вакли** агънца в кошари
да блеят и от Бога ще е то!..
И булките да бъдат плодовити
с красиви рожби нека да близнят!..
О Боже, със години яловити
не ни отказвай своя благодат!..
И ралото във стаята ще трябва
поканено да бъде вечерта,
че ралото дарява ни със Хляба...
А Хляба да не тачим!.. Грехота!..
Със пот и кръв е семето що сеем
и Хлябът ни е скъп като кръвта
и в Хляба се кълнем, кога милеем
на тоя Свят за Името!.. Честта!..
Във тъмна нощ да тръгнат коледари
със песен да даряват всеки дом:
но Слънце в път не бива да ги свари,
не бива и да минат мълчешком!..
3.
На Сурваки със дряновици свежи
изплетени, накичени с мерак
да тръгнат ранобудните младежи
на утрото в светлеещият зрак...
С крака разбили първата партина
очаквани във всеки буден дом
да пожелаят здраве до Амина,
а с дар да ги изпратят и поклон...
4.
На бабин-ден жените да лудуват,
да славят оплодителната страст,
оная, де в телата им върлува
и всяка пролет пуска летораст!..
Но трябва да поканят и мъжете
на лудото си женско Тържество:
за да получат с ласки те и цвете-
с подарък от самото Естество!..
5.
На Трифон- зарезан пък да се лее
на гроздето разискреният сок,
че в бъчвите е тясно и лудее
и той за свят, о боже, свят широк!..
Зарежем ли лозата да полеем
със вино нараненото место,
та сладък плод на него да узрее-
да има грозд до всякое листо!..
6.
На конския великден*** пак в кушия
да литнем из безкрайно ширине
и Вятърът да стигнем даже с тия
назобени, охранени коне!..
7.
На детските ръце и бели шии
на агънца, козлета в пролетта
за да прогоним всички лошотии
конец да вържем с цвят като кръвта!..
8.
Във момин двор ли хвърлим пък стрелата,
запалената, огнена стрела-
то таен знак да бъде за момата,
че любовта за нея е дошла!..
9.
На Цветница хоро да се люлее
(върти се бавно лазарско хоро)
и песните на него де се пеят
със благи думи да редят добро!..
Ех, лазарки, девойки ненапити
вас всеки Вятър би ви пожелал,
но мили мои, страх ме е мечтите
ви, да не грабне той без капка жал!..
... А трепка извор, жадна е водата-
да би спрял друмник, дълго, дълго пил
и тук останал после на Съдбата
до сетен дъх би все благодарил...
10.
Невярна болест ли в сърце се вплете?..
... На Спасов ден да идем през нощта
за росен- китка, самодивско цвете:
то може да ни върне Любовта...
11.
По припеците огънче ли трепка
усмихнат се жълтее кукуряк,
Великден е и всичко е във треска-
пече се дъхав, бухнал козунак...
Яйца червени чукнем и се знае
яйце, че търсим дето е борак-
яйце най-здраво найдем ли, това е
за здравето най-търсеният знак...
12.
Гергьовден иде!.. Порти да накичим
с от Слънце не целунати цветя-
кравай гергьовски вече се изпича
по тъмно е напалена пещта...
Курбан гергьовски нека се заколи,
невинно агне нека е курбан-
кръвта в мравуняк после да заровим,
та плод овце да имат до харман!..
Хоро гергьовско вито да се люшка
и все с надежда да е веселба-
кръвта да пази, божем от градушка:
да няма тя със хляба ни делба!..
13.
Понеже още тлеят и искрите
от не един раздухван тук Пожар
на таз Земя свещена Дъщерите
играят боси върху жива жар!..
А който се от огън не страхува
не може той и роб да бъде плах
затуй: навеки нека се танцува
в Земята ни по Огънят без страх!..
14.
... подобно ехо екнат вековете
отекват непознати гласове-
това са на дедите гласовете
разнасяни от буйни Ветрове...
Преминали из пътища извивни
в тях Огънят е още жив и днес:
предания подкупващо- наивни
и обичаи слушам с интерес...
Един от тях най- много аз обичам,
най- български от всичките е той
и с гордост ме изпълва, че наричам
се Българин, сред племена безброй...
... Когато враг безумен ни нападне
и с кръв залее весело хоро-
със тежък меч главата да му грабнем,
а черепа му обкован в сребро
със вино да напълним и тогава
във весел час на диво пиршество
наздравица за българската слава
да вдигнем и за вечно Тържество!..****
д-р Коста Качев
*бъдник-дебел пън, който се слагада гори
в огнището на Бъдни вечер.
**вакъл,вакли-за овце: с черно около очите
***Тодоров ден
****легендата гласи, че цар Крум-страшни
Заповядал да обковат в сребро черепа на
византийския император Никифор Фока и
от него пили вино на тържеството по случай
победата.
© Коста Качев All rights reserved.