Dec 16, 2012, 8:47 AM

Българийо децата ти!.. 

  Poetry » Odys and poems
689 0 1

Българийо децата ти!..

 

                             Историята: Кой си ти?..

                             Аз: Българин!..

                             Историята: Къде си?..

                             Аз: Вече не знам!..

                             Историята: На колко си години?..

                             Аз: Вече не помня!..

 

 

1.

 

... и като ехо екнат Вековете,

дочувам непознати гласове...

О, на дедите туй са гласовете

пътували до мене векове!..

 

На жилав род в тях коренът се крие,

една ли Буря зла над него ви,

но сили от недрата земни пие

и нищо ничком него не преви...

 

Предания, легенди, обичаи

със приказно- реални светове

ще сторяг чудо и ще се познаят

от векове делени синове...

 

И вечно в огън пламъкът разпален

с игриви сенки весел ще трепти...

И толкова искри, че днес едва ли

небето да е с повече звезди!..

 

2.

 

На Бъдни вечер трябва и комина

с метла от хвойна да се измете,

та бъдника* разпален във камината

да грее като звездното небе!..

 

И с колкото искри сега нашари

той тая свята нощ на Рождество,

и толкоз вакли** агънца в кошари

да блеят и от Бога ще е то!..

 

И булките да бъдат плодовити

с красиви рожби нека да близнят!..

О Боже, със години яловити

не ни отказвай своя благодат!..

 

И ралото във стаята ще трябва

поканено да бъде вечерта,

че ралото дарява ни със Хляба...

А Хляба да не тачим!.. Грехота!..

 

Със пот и кръв е семето що сеем

и Хлябът ни е скъп като кръвта

и в Хляба се кълнем, кога милеем

на тоя Свят за Името!.. Честта!..

 

Във тъмна нощ да тръгнат коледари

със песен да даряват всеки дом:

но Слънце в път не бива да ги свари,

не бива и да минат мълчешком!..

 

3.

 

На Сурваки със дряновици свежи

изплетени, накичени с мерак

да тръгнат ранобудните младежи

на утрото в светлеещият зрак...

 

С крака разбили първата партина

очаквани във всеки буден дом

да пожелаят здраве до Амина,

а с дар да ги изпратят и поклон...

 

4.

 

На бабин-ден жените да лудуват,

да славят оплодителната страст,

оная, де в телата им върлува

и всяка пролет пуска летораст!..

 

Но трябва да поканят и мъжете

на лудото си женско Тържество:

за да получат с ласки те и цвете-

с подарък от самото Естество!..

 

5.

 

На Трифон- зарезан пък да се лее

на гроздето разискреният сок,

че в бъчвите е тясно и лудее

и той за свят, о боже, свят широк!..

 

Зарежем ли лозата да полеем

със вино нараненото место,

та сладък плод на него да узрее-

да има грозд до всякое листо!..

 

6.

 

На конския великден*** пак в кушия

да литнем из безкрайно ширине

и Вятърът да стигнем даже с тия

назобени, охранени коне!..

 

7.

 

На детските ръце и бели шии

на агънца, козлета в пролетта

за да прогоним всички лошотии

конец да вържем с цвят като кръвта!..

 

8.

 

Във момин двор ли хвърлим пък стрелата,

запалената, огнена стрела-

то таен знак да бъде за момата,

че любовта за нея е дошла!..

 

9.

 

На Цветница хоро да се люлее

(върти се  бавно лазарско хоро)

и песните на него де се пеят

със благи думи да редят добро!..

 

Ех, лазарки, девойки ненапити

вас всеки Вятър би ви пожелал,

но мили мои, страх ме е мечтите

ви, да не грабне той без капка жал!..

 

... А трепка извор, жадна е водата-

да би спрял друмник, дълго, дълго пил

и тук останал после на Съдбата

до сетен дъх би все благодарил...

 

10.

 

Невярна болест ли в сърце се вплете?..

... На Спасов ден да идем през нощта

за росен- китка, самодивско цвете:

то може да ни върне Любовта...

 

11.

 

По припеците огънче ли трепка

усмихнат се жълтее кукуряк,

Великден е и всичко е във треска-

пече се дъхав, бухнал козунак...

 

Яйца червени чукнем и се знае

яйце, че търсим дето е борак-

яйце най-здраво найдем ли, това е

за здравето най-търсеният знак...

 

12.

 

Гергьовден иде!.. Порти да накичим

с от Слънце не целунати цветя-

кравай гергьовски вече се изпича

по тъмно е напалена пещта...

 

Курбан гергьовски нека се заколи,

невинно агне нека е курбан-

кръвта в мравуняк после да заровим,

та плод овце да имат до харман!..

 

Хоро гергьовско вито да се люшка

и все с надежда да е веселба-

кръвта да пази, божем от градушка:

да няма тя със хляба ни делба!..

 

13.

 

Понеже още тлеят и искрите

от не един раздухван тук Пожар

на таз Земя свещена Дъщерите

играят боси върху жива жар!..

 

А който се от огън не страхува

не може той и роб да бъде плах

затуй: навеки нека се танцува

в Земята ни по Огънят без страх!..

 

14.

 

... подобно ехо екнат вековете

отекват непознати гласове-

това са на дедите гласовете

разнасяни от буйни Ветрове...

 

Преминали из пътища извивни

в тях Огънят е още жив и днес:

предания подкупващо- наивни

и обичаи слушам с интерес...

 

Един от тях най- много аз обичам,

най- български от всичките е той

и с гордост ме изпълва, че наричам

се Българин, сред племена безброй...

 

... Когато враг безумен ни нападне

и с кръв залее весело хоро-

със тежък меч главата да му грабнем,

а черепа му обкован в сребро

 

със вино да напълним и тогава

във весел час на диво пиршество

наздравица за българската слава

да вдигнем и за вечно Тържество!..****

 

д-р Коста Качев

                                                              

*бъдник-дебел пън, който се слагада гори

в огнището на Бъдни вечер.

**вакъл,вакли-за овце: с черно около очите

***Тодоров ден

****легендата гласи, че цар Крум-страшни

Заповядал да обковат в сребро черепа на

византийския император Никифор Фока и

от него пили вино на тържеството по случай

победата.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления! Направили сте блестяща поетична операция на българския дух и традиции!!!
Random works
: ??:??