Дали сега ще бъда чут, разбран?... Идва ли
Смели сме във стихове, римушки,
даже и от лъвове по-смели!
Лъскаме в тях ножове и пушки,
а душите ни са свято бели...
И оформили сме поетично братство,
във което плуваме делфински,
скачаме срещу неправди... плагиатство...
Срещу всичките прояви свински...
Е, така звучи поне теоретично -
Но... реално сме си кат' в реала,
мишкуваме си чинно, нищо лично
но всичко казано остава ала-бала!
Така го чувствам и това видях!
Мълчанието ви беше страшно, безподобно!
Мълчание в което виждам страх
напук на думите в римуваното слово!
А думите ми ги отнесе майски дъжд,
останаха си празнота в ефира вчера -
Тук никой не постъпи, като мъж,
жена достойна също не можах тук да намеря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
