Българио
Българио
Българио моя, майчице мила!
Знам, че всички сме твои свидни деца.
Ти всички нас си родила
и на всички си дала любящи сърца.
Знам, че децата си много обичаш
и никога от нас не ще се отричаш.
Радваш се на нашите успехи.
Доволна си, че си ни отгледала - кърмила
и че с такива деца ще те има навеки!
Българио моя, майчице мила!
Не искаш ли отплата за твоята любов?
Не искаш ли да ти даваме от нашата сила?
И всеки на жертва за тебе да бъде готов?
Трябва, но знам, че няма да поискаш това.
Защото знам, че безкрайно обичаш
своите свидни, макар и немирни чеда.
Българио моя, майчице мила!
Защо не можеш да удариш крадлива ръка?
Толкоз ли безумно в нас си се влюбила,
че не можеш да плеснеш лъжлива уста?
Учи се от Бога! Майчице мила!
И Той ни обича, но с божествена сила,
много страшни присъди изрича.
Съди ни и ти строго! Съди ме и мене!
Но гледай, гледай, майчице мила,
Кой влиза в съда прав и кой на колене.
И тогава Майко раздавай присъди:
Строги за тези, които пълзят и те продават,
които не признават никакви прегради,
Когато лъжат, крадат и рушат!
За другите си деца, Българио мила,
остани такава, каквато си била,
Защото само те ще ти дават сила,
за да пребъдеш във вечни времена!
03.03.08 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асен Стефанов Всички права запазени
