Българио
Българио
Българио моя, майчице мила!
Знам, че всички сме твои свидни деца.
Ти всички нас си родила
и на всички си дала любящи сърца.
Знам, че децата си много обичаш
и никога от нас не ще се отричаш.
Радваш се на нашите успехи.
Доволна си, че си ни отгледала - кърмила
и че с такива деца ще те има навеки!
Българио моя, майчице мила!
Не искаш ли отплата за твоята любов?
Не искаш ли да ти даваме от нашата сила?
И всеки на жертва за тебе да бъде готов?
Трябва, но знам, че няма да поискаш това.
Защото знам, че безкрайно обичаш
своите свидни, макар и немирни чеда.
Българио моя, майчице мила!
Защо не можеш да удариш крадлива ръка?
Толкоз ли безумно в нас си се влюбила,
че не можеш да плеснеш лъжлива уста?
Учи се от Бога! Майчице мила!
И Той ни обича, но с божествена сила,
много страшни присъди изрича.
Съди ни и ти строго! Съди ме и мене!
Но гледай, гледай, майчице мила,
Кой влиза в съда прав и кой на колене.
И тогава Майко раздавай присъди:
Строги за тези, които пълзят и те продават,
които не признават никакви прегради,
Когато лъжат, крадат и рушат!
За другите си деца, Българио мила,
остани такава, каквато си била,
Защото само те ще ти дават сила,
за да пребъдеш във вечни времена!
03.03.08 г.
© Асен Стефанов All rights reserved.
