България
Българийо, възкръснице, родино,
от свои и от чужди поругана...
Свещена майко, мащехо, любима,
тринайсет века си кървяща рана...
Чедата ти – войници на съдбата,
в житейските си битки оцеляват
и винаги те носят във сърцата,
а някой за жълтици те продават.
Българийо, аз искам да те има,
пред паметта ти днеска чело свеждам:
Батак и Шипка, Сливница са пример
да имам вяра, обич и надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
