Jun 21, 2013, 4:38 PM

България

  Poetry » Civic
763 1 7

Българийо, възкръснице, родино,
от свои и от чужди поругана...
Свещена майко, мащехо, любима,
тринайсет века си кървяща рана...

Чедата ти – войници на съдбата,
в житейските си битки оцеляват
и винаги те носят във сърцата,
а някой за жълтици те продават.

Българийо, аз искам да те има,
пред паметта ти днеска чело свеждам:
Батак и Шипка, Сливница са пример
да имам вяра, обич и надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...