26.01.2014 г., 22:34

България

484 0 0

Уморих се да чакам, да плача, да се моля.

С ръце протягащи към светената икона

и животът си на вярност, почтеност и смирение,

да обричам, за да получа опрощение от Бога.

Уморих се да те виждам само в мечтите си.

И да чакам последния час,

в който ще се върна обратно,

за да видя най-красивите и мили места.

И днес... днес ми се плаче за близки, роднини,

приятели... Къде сте?

Не зная, може би някъде разпръснати

из целия свят.

А аз събирам пукнатините на моето минало.

Събирам...

Събирам, но все още само в мечтите си:

И всичко... всичко е в пламъка на моя живот,

изпълнен с трепети, надежди...

Ала някога, някога ще изчезна,

защото зная: Аз съм малка, твърде малка

в тази голяма и непозната страна!

Но всичко в живота състои ли се само от "Някога"

или има бъдеще непознато, неразгадано, потайно,

което ме грабва, превзема и изпълва

всичко в нова надежда,

която е съсредоточена  единствено към теб...

мила моя родино!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...