Jan 26, 2014, 10:34 PM

България

  Poetry » Other
482 0 0

Уморих се да чакам, да плача, да се моля.

С ръце протягащи към светената икона

и животът си на вярност, почтеност и смирение,

да обричам, за да получа опрощение от Бога.

Уморих се да те виждам само в мечтите си.

И да чакам последния час,

в който ще се върна обратно,

за да видя най-красивите и мили места.

И днес... днес ми се плаче за близки, роднини,

приятели... Къде сте?

Не зная, може би някъде разпръснати

из целия свят.

А аз събирам пукнатините на моето минало.

Събирам...

Събирам, но все още само в мечтите си:

И всичко... всичко е в пламъка на моя живот,

изпълнен с трепети, надежди...

Ала някога, някога ще изчезна,

защото зная: Аз съм малка, твърде малка

в тази голяма и непозната страна!

Но всичко в живота състои ли се само от "Някога"

или има бъдеще непознато, неразгадано, потайно,

което ме грабва, превзема и изпълва

всичко в нова надежда,

която е съсредоточена  единствено към теб...

мила моя родино!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благослава Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...