12.02.2019 г., 12:17

България днес

446 2 1

 

Моето село е днес обезлюдено...

Китни дворове - обрасли в коприва...

Няма ги хората - бедни, отрудени -

други работят на техните ниви.

 

Ах, Демокрацио, дива, бездушна,

жертва принасяш народ и държава!

Ти си на чужди посолства послушна -

нашите земни богатства продаваш!

 

Всяка година строиш магистрали...

Хиляди хора лишаваш от хляба...

Тока от чужди електроцентрали

скъпо продаваш...  народа ти грабят.

 

Джипове мощни - през нашите ниви...

В бази военни - чужди войници...

Млади - в чужбина. Свят да се диви...

а пък на сцена - чалга певици....

 

Имаш програма за две, три години,

Малката пенсия триста да мине...

И обещаваш им райски градини...

а до тогава?... Народа ще гине...

 

Господи, помощ очаква България!...

 

25 април 2018,

7,15 часът

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

      Пристигна Демокрацията и реши да върне заграбените ниви през времето на социализма. Над двадесет години връщахме имотите на бащите  ни. Харчехме пари за делби и нотариални актове... През това време, новите господари, с благословията на държавата, заграбиха имотите ни, без да ни питат, Дават ни милостиня по 10, 15 лева на декар, кръстосват по нивите ни с мощни джипове...  Получават евро фондове помощи, отравят нивите  с торове. Натрупаха богатства, построиха къщи - палати...  Къде е правдата на тази изстрадала Земя!?... Къде и с какво сгрешихме, Господи?...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...