Feb 12, 2019, 12:17 PM

България днес

  Poetry » Civic
451 2 1

 

Моето село е днес обезлюдено...

Китни дворове - обрасли в коприва...

Няма ги хората - бедни, отрудени -

други работят на техните ниви.

 

Ах, Демокрацио, дива, бездушна,

жертва принасяш народ и държава!

Ти си на чужди посолства послушна -

нашите земни богатства продаваш!

 

Всяка година строиш магистрали...

Хиляди хора лишаваш от хляба...

Тока от чужди електроцентрали

скъпо продаваш...  народа ти грабят.

 

Джипове мощни - през нашите ниви...

В бази военни - чужди войници...

Млади - в чужбина. Свят да се диви...

а пък на сцена - чалга певици....

 

Имаш програма за две, три години,

Малката пенсия триста да мине...

И обещаваш им райски градини...

а до тогава?... Народа ще гине...

 

Господи, помощ очаква България!...

 

25 април 2018,

7,15 часът

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

      Пристигна Демокрацията и реши да върне заграбените ниви през времето на социализма. Над двадесет години връщахме имотите на бащите  ни. Харчехме пари за делби и нотариални актове... През това време, новите господари, с благословията на държавата, заграбиха имотите ни, без да ни питат, Дават ни милостиня по 10, 15 лева на декар, кръстосват по нивите ни с мощни джипове...  Получават евро фондове помощи, отравят нивите  с торове. Натрупаха богатства, построиха къщи - палати...  Къде е правдата на тази изстрадала Земя!?... Къде и с какво сгрешихме, Господи?...

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...