17.07.2020 г., 23:35

Българска история...

928 0 0

 

Българска история...

(Имало едно време)

 

Историята дето ще разкажа –

и от трагизма ѝ съвсем обезверèн

не може да се впише във пейзажа

на онзи Край от Бог благослове́н...

 

... Едно селце́ високо в планината

и сгушено доса́м върха́ било́ –

от векове́ тук срещало  Съдбата

във дни на радост, но и на тегло́...

 

Живели си там хората щастливи

и със любов  зачевали деца,

работили в планинските си ниви –

общували с околните селца...

 

Със общи средства черква съградили –

на Вярата си посветили дом...

Утеха там намирали и сили

в живота си по Божият закон...

 

С годините черковната камбана

живота им отмервала със звън,

била тя и последната „покана“

за: „вечния в оттатъшното“ сън...

 

Камбаната изпращала войниците,

когато заминавали на бран

и жалела със воя на вдовиците

от болката през вековете там...

 

Замествани били от синовете

бащите и Животът продължил,

а любовта със страст през вековете

зачевала все в порив лекокрил...

 

Като реката скачаща от хълма

Животът бил в планинските села́ –

със много радост, но и с болка пълна,

тук всяка къща с Времето била́...

 

А дните се заменяли с години

Животът бил непроменен нагле́д,

но поколения с "необясними"

желания дошли по своя ред...

 

... И зла беда налегнала селцето –

„Промяната“ със странен мурафе́т

дошла и разпиляли се мъжете

по чужди край – неволни на гурбет!...

 

А селото се гърчело в „Промяната“

и бавно опустявало до там,

че цялото потъвало в забравата

и вятърът оставал в него сам...

 

... Училището първо се предало

превърнато в: „За стари хора“ дом,

ала когато всички там умряли –

на змии и на бурени подслон...

 

А вече на затворената кръчма

останала е и до днес стърчи –

табелата под формата на бъчва.

И стар плакат с избодени очи.

 

И черквата по своя ред „заминала“,

и попа даже Бог си го прибрал...

А хората останали малцина –

през къща-две по някой оцелял!...

 

Една жена догонваща „стотака“

със немощни, треперещи крака:

единсвена и с болка не изплакана –

отваряла черковната врата...

 

Почиствала, забърсвала иконите

и всяка у́твар и черковна вещ...

А Времето въртяло вън сезоните

и гаснела Жената като свещ!...

 

С последни сили биела камбаната

и живвало селцето от това,

че в ня́колкото ду́ши там останали

се будели сенилни сетива́...

 

Със звън започвал всеки ден в селцето,

а идвала със звън и вечерта

отеквал звън високо към небето

и призовавал всички за нощта...

 

Но но́щите сега били различни

във малкото останали къщя́ –

и без любов, със спомени безлични,

със стари болки в младата душа!...

 

Но случило се и „предизвестеното“ –

камбаната мълчала ден ли – два

било то много странно, неестествено

и толкова зловещо при това...

 

... Намерили във черквата жената

умряла до „владишкия престол“,

а озарявала я светлината

от тайнствен над главата с ореол...

 

17.07.2020.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...