Българско

Земята още помни тишината

останала след края… Да боли…

И да напомня винаги цената

на дълго премълчавани мечти.

Било е време… Тежко и жестоко.

Над кръста се извивал ятаган.

И в тъмни нощи, сякаш зла прокоба

витаела над бащиния стан…

Сълзи… И болка, луда, като вятър…

И трудна клетва в свита мъжка длан.

За да разкъса с писък тъмнината

и да обагри гордия Балкан

с кръвта на най-човешката победа.

Онази, във която гордостта

те вдига, даже мъртъв… А в небето

със утрото се ражда свобода.