danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
3.03.2013 г., 21:24 ч.

Българско 

  Поезия » Гражданска
1168 1 17

Земята още помни тишината

останала след края… Да боли…

И да напомня винаги цената

на дълго премълчавани мечти.

 

Било е време… Тежко и жестоко.

Над кръста се извивал ятаган.

И в тъмни нощи, сякаш зла прокоба

витаела над бащиния стан…

 

Сълзи… И болка, луда, като вятър…

И трудна клетва в свита мъжка длан.

За да разкъса с писък тъмнината

и да обагри гордия Балкан

 

с кръвта на най-човешката победа.

Онази, във която гордостта

те вдига, даже мъртъв… А в небето

със утрото се ражда свобода.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??