3.03.2013 г., 21:24 ч.
Българско
Земята още помни тишината
останала след края… Да боли…
И да напомня винаги цената
на дълго премълчавани мечти.
Било е време… Тежко и жестоко.
Над кръста се извивал ятаган.
И в тъмни нощи, сякаш зла прокоба
витаела над бащиния стан…
Сълзи… И болка, луда, като вятър…
И трудна клетва в свита мъжка длан.
За да разкъса с писък тъмнината
и да обагри гордия Балкан
с кръвта на най-човешката победа.
Онази, във която гордостта
те вдига, даже мъртъв… А в небето
със утрото се ражда свобода.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздравления!
-
Много силно!Моите адмирации, Дани!
-
Много, много ви благодаря, приятели! Вашите високи оценки означават много за мен!
-
Браво, Дани!
-
Аплодисменти, Дани!
-
С уважение, Дани!
-
!!!
-
Дани, мислех си, че в поезията си развиваш единствено темата за любовта и сега съм приятно изненадана от тази непреходна твоя творба.
Браво! -
Хубаво!
-
Радвам се, Дани - след вечната тема на любовта - стегната и силна социализирана поезия. При това с едно талантливо преплитане между меките пастелни тонове и строгата графика на внушенията. Поздравления!
-
Много българско. Поздравления!
-
Върнах се да видя пак автора
Един от най - хубавите стихове, които съм чела в този раздел!
Браво! И тук си много добра! -
! -
Аплодисменти!!!
-
Браво!
-
Силно!! Патриотично!!
-
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
