Българско
Земята още помни тишината
останала след края… Да боли…
И да напомня винаги цената
на дълго премълчавани мечти.
Било е време… Тежко и жестоко.
Над кръста се извивал ятаган.
И в тъмни нощи, сякаш зла прокоба
витаела над бащиния стан…
Сълзи… И болка, луда, като вятър…
И трудна клетва в свита мъжка длан.
За да разкъса с писък тъмнината
и да обагри гордия Балкан
с кръвта на най-човешката победа.
Онази, във която гордостта
те вдига, даже мъртъв… А в небето
със утрото се ражда свобода.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
