14.12.2007 г., 13:36

* * *

693 0 6
Заспиваш ли – когато те сънувам?
Или опитвайки се да избягаш,
       се разбиваш в моите мисли.

Събуждаш ли се – когато те целувам?
Тогава виждаш моите страсти,
       как над тебе са увиснали.

Прераждаш ли се – от цвета във полет?
Не се съмнявай,
       той е моето мълчание.

Скриваш ли се – щом дойде китна пролет?
А просто исках да ти кажа,
       ти си моето съзнание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...