Dec 14, 2007, 1:36 PM

* * *

  Poetry » Other
695 0 6
Заспиваш ли – когато те сънувам?
Или опитвайки се да избягаш,
       се разбиваш в моите мисли.

Събуждаш ли се – когато те целувам?
Тогава виждаш моите страсти,
       как над тебе са увиснали.

Прераждаш ли се – от цвета във полет?
Не се съмнявай,
       той е моето мълчание.

Скриваш ли се – щом дойде китна пролет?
А просто исках да ти кажа,
       ти си моето съзнание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...