Dec 14, 2007, 1:36 PM

* * *

  Poetry » Other
698 0 6
Заспиваш ли – когато те сънувам?
Или опитвайки се да избягаш,
       се разбиваш в моите мисли.

Събуждаш ли се – когато те целувам?
Тогава виждаш моите страсти,
       как над тебе са увиснали.

Прераждаш ли се – от цвета във полет?
Не се съмнявай,
       той е моето мълчание.

Скриваш ли се – щом дойде китна пролет?
А просто исках да ти кажа,
       ти си моето съзнание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...