30.09.2011 г., 10:24 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
657 0 4

 

 

 

                                                 Есента се схлупи

                                                 в шепите ми

                                                 прегорели.

                                                 От сухите пръсти

                                                 изтече 

                                                 последният кълн.

                                                 Изстина

                                                 в очите ми 

                                                 лятото.                                                

                                                 Вледенени,

                                                 сълзите

                                                 изстекоха 

                                                 и поникна

                                                 есенен кръст.

                                                 Камбаната

                                                 нека

                                                 диво оглася

                                                 в безпаметен танц.

                                                

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжен стих, но истината е че есента определено натъжава всички ни. Дълбок замисъл и много харесах! Поздрав!
  • Носталгия....тъга...
    Хубаво написано!
  • Забладяващо и с много дълбок замисъл!Поздрав!
  • Тежък сезон е прегорялата есен- с вледенени сълзи и безпаметно танцуващи кръстове...
    Но, ако останем в паметта на хората, танцът поне ще се радва на зрители...

    Наско...
Предложения
: ??:??