* * *
Есента се схлупи
в шепите ми
прегорели.
От сухите пръсти
изтече
последният кълн.
Изстина
в очите ми
лятото.
Вледенени,
сълзите
изстекоха
и поникна
есенен кръст.
Камбаната
нека
диво оглася
в безпаметен танц.
© Атанас Ганев All rights reserved.
Comments
Comments
-
Тъжен стих, но истината е че есента определено натъжава всички ни. Дълбок замисъл и много харесах! Поздрав! -
-
-
Тежък сезон е прегорялата есен- с вледенени сълзи и безпаметно танцуващи кръстове...
Но, ако останем в паметта на хората, танцът поне ще се радва на зрители...
Наско...
Editor's choice
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
