25.06.2007 г., 2:09 ч.
* * *
Когато те няма, Любов,
пусто е в мойта душа.
Когато те няма, мой единствен живот,
аз плача, но пак оставам сама.
Като птица без крила съм,
като факел без огън.
Как искам да летя, да горя,
но, Уви, не мога!
Душата с болка е пълна,
сърцето ми плаче.
Иска ми се да те прегърна -
има ли смисъл обаче?
13.06.1999 г.
пусто е в мойта душа.
Когато те няма, мой единствен живот,
аз плача, но пак оставам сама.
Като птица без крила съм,
като факел без огън.
Как искам да летя, да горя,
но, Уви, не мога!
Душата с болка е пълна,
сърцето ми плаче.
Иска ми се да те прегърна -
има ли смисъл обаче?
13.06.1999 г.
© Мариета Аргирова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
