* * *
Когато те няма, Любов,
пусто е в мойта душа.
Когато те няма, мой единствен живот,
аз плача, но пак оставам сама.
Като птица без крила съм,
като факел без огън.
Как искам да летя, да горя,
но, Уви, не мога!
Душата с болка е пълна,
сърцето ми плаче.
Иска ми се да те прегърна -
има ли смисъл обаче?
13.06.1999 г.
пусто е в мойта душа.
Когато те няма, мой единствен живот,
аз плача, но пак оставам сама.
Като птица без крила съм,
като факел без огън.
Как искам да летя, да горя,
но, Уви, не мога!
Душата с болка е пълна,
сърцето ми плаче.
Иска ми се да те прегърна -
има ли смисъл обаче?
13.06.1999 г.
© Мариета Аргирова All rights reserved.
