***
Съблякъл и последната си риза
животът е живуркане, и плаха,
душата вече в сметките не влиза,
по-важно е – телата оцеляха.
И мишките в тълпата маса сива,
потъналите кораби – стотици.
Смелчаците (на тях си им отива)
да гинат. И да се прераждат в птици.
Сърцата вечно свити в зла боязън,
лицата маски. Пълен е сеирът
и в край – от оплаквачите разказан,
от срам дори и думите умират...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
