***

Apr 1, 2025, 8:43 AM

Poetry

5.0 (5)

131 1 2

Съблякъл и последната си риза
животът е живуркане, и плаха,
душата вече в сметките не влиза,
по-важно е – телата оцеляха.
И мишките в тълпата маса сива,
потъналите кораби – стотици.
Смелчаците (на тях си им отива)
да гинат. И да се прераждат в птици.
Сърцата вечно свити в зла боязън,
лицата маски. Пълен е сеирът
и в край – от оплаквачите разказан,
от срам дори и думите умират...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Защото съм жена
The righteous path

Die and walk among the mighty horror, lead to astray that unholy terror. Spread the word through ser...
It's right

It might hurt. It might bite. But u know what? It feels good, it feels right... ......
As if...

As if... The night will never end two souls to gently mend. As if... Everyone will understand ......

More works »