* * *

23.08.2009 г., 21:29 ч.

Поезия » Друга

649 0 6

Разпилени, разкъсани

пръскат се,

несмислени страсти, мечти

и желания.

Потъват оголени мисли,

вопли, стремежи,

ридания и други подобни

еднаквости.

Горим от скритата, тайна

усмивка на дявола в себе си.

Вехнем бездънно.

Животът е странен.

От болката няма беди.

Не печели никога, никой.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

gerrda (Геновева Христова)

2009-09-12T23:11:33+03:00

никога
никой
galenaGV (Галена Воротинцева)

2009-08-31T00:00:52+03:00

Стихът ми хареса заради дълбоката си мисловност и заради истините за човешката същност - драматично средоточие на доброто и злото - искаме, или не - така е! Затова придаваме толкова висока стойност и смисъл на усилието да бъдем добри!Аз така прочетох тези стихове и се замислих...За което благодаря!
kina (Ракина Радева)

2009-08-24T04:53:44+03:00

Изпрати дявола по дяволите!
враната (Маргарита Василева)

2009-08-24T00:20:06+03:00

Ако сме приели дявола в нас, той дълго скрит не стои.Свят широк - обсебени много...
"Несмислено - свят светува"
Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-08-23T21:44:01+03:00

Оголените мисли са опасен токов проводник...
Небезрисков...! Поздрави!
doreto66 (Дора Павлова)

2009-08-23T21:30:08+03:00

странен е, да.