Aug 23, 2009, 9:29 PM

* * * 

  Poetry » Other
656 0 6

 

 

 

 

                                                                    Разпилени, разкъсани

                                                                    пръскат се,

                                                                    несмислени страсти, мечти

                                                                    и желания.

                                                                    Потъват оголени мисли,

                                                                    вопли, стремежи,

                                                                    ридания и други подобни

                                                                    еднаквости.

                                                                    Горим от скритата, тайна

                                                                    усмивка на дявола в себе си.

                                                                    Вехнем бездънно.

                                                                    Животът е странен.

                                                                    От болката няма беди.

                                                                    Не печели никога, никой.

© Атанас Ганев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • никога
    никой
  • Стихът ми хареса заради дълбоката си мисловност и заради истините за човешката същност - драматично средоточие на доброто и злото - искаме, или не - така е! Затова придаваме толкова висока стойност и смисъл на усилието да бъдем добри!Аз така прочетох тези стихове и се замислих...За което благодаря!
  • Изпрати дявола по дяволите!
  • Ако сме приели дявола в нас, той дълго скрит не стои.Свят широк - обсебени много...
    "Несмислено - свят светува"
  • Оголените мисли са опасен токов проводник...
    Небезрисков...! Поздрави!
  • странен е, да.
Random works
: ??:??