Цар Соломон и Савската царица*
(поема)(
Историята в страстна върволица
е вписана и в книгите свещени: **
– За Соломон и Савската царица,
но във мъгла от предбиблейско време...
... Царицата убийствено красива –
дарена с красота от Боговете,
но също и болезнено ревнива
със женски чар влудявала мъжете...
Сама в леглото в нóщите безсънни
за мъжки ласки страстно закопняла –
но в края на нощта, преди да съмне,
в тревожно дрямка с женската отмала...
За нея любовта била проблемна,
че как ей тъй – тя да се влюби просто –
когато красотата ѝ неземна
не смеели мъжете да докоснат!...
А може би такава е Съдбата
пък на красивите жени в Живота!...
Дори да си Царицата в палата –
за през нощта си без любов в леглото!...
... Но в залеза, когато гаснат вече
със Слънцето последните надежди,
а любовта отново надалече
разпънала е страстните си мрежи –
одърпан скитник спрял се пред палата
разказвал, че Земята е огромна
и с любопитство слушала тълпата
за светове оттатък хоризонта...
Царицата изпратила за него
с предчувствия дори необясними –
опърлен във пустините от жега
потъвал той в персийските килими...
... Тя чувала за Цар в страна далечна
(разнасяли легенди мъдростта му!)
и тъй от скитника във тази вечер –
за потвърждение държала само...
Защото вече се била решила
при Царя и неканена да иде –
наложи ли се, би се предрешила,
но чувствала, че трябва да го види...
Отдавна влюбена била в легендата
и в сънищата ѝ той „идвал” нощем ,
а то – и от където да го гледате –
било си е любов и: Нещо още!...
Но само със звездите тя споделяла
на любовта си тайните чаровни,
а Времето, което ги разделяло –
от притчите на Соломон се помни...
... Царицата предвождала кервана
със дарове за Царя пребогати,
а с разточителност необуздана
приели я във царските палати...
Излязал Царя сам да я посрещне
и с царствен жест ръката ѝ целунал,
когато изведнъж усетил: „Нещо!...”
и просто на мига потръпнал с „чудото”...
А имал си наложници в харема
и плътската „любов” добре познавал,
та проумял внезапно за „проблема” –
и не мъдрец разбрал го би тогава...
Царицата прегърнал той спонтанно
и във двореца я въвел тържествено...
Владетели на две държави, странно
е, как се влюбили съвсем естествено...
... А след това към царските покóи
повел я за разгула на нощѝте –
оставил се инстинкта да ги води:
-- Страстта пред тях отваряла вратите...
... Не всичко са запомнили годините,
но общо взето знае се, защото –
царете, също както бедуините,
едно и също правят във леглото...
И Любовта, която ги подхванала
с безсъние изпълвала нощѝте –
и безтегловност грабвала телата,
а реели се в унес и душите...
... Но имали си Богове различни,
(а ревността на Боговете знаем
на страшно отмъщение прилича!...)
а за страстта им – трябвал Храм потаен...
..................................................................
... Билó е всичко толкова отдавна,
че споменът се мержелее вече:
– за Царствено – божествената тайна
от първата им във двореца вечер...
... обаче и в молитвена заблуда
не може дълго да са Боговете –
заченала Царицата за чудо...
... В онази нощ, но не от ветровете!...
... А днес и Боговете са умрели
със ревността си, същите, ония –
които Любовта им не приели,
но не успели от Света да скрият...
И ето, тя превърната в легенда,
се носи като ехо с вековете,
и всяка нейна страст е предпоследна...
.... А мъртви са отдавна Боговете!...
* Савската царица: (С.Ц.) владетелка на Шаба/Шеба;
Сава/Саба; Сабатейско царство – древна държава
намирала се на територията на днешен Йемен.
**История за С.Ц. има в Библията (Първа книга на
Царете и Втора кнега на летописите); в Корана и в
Етиопската история.
Името на С.Ц. не се споменава в библейските текстове.
Легендите за С.Ц. преобладават в историите на народите
населявали тези земи в Древността.
© Коста Качев Всички права запазени