13.05.2009 г., 10:12 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
390 0 3

Когато

за пръв път посмееш

да съзреш върху лицето си

недвусмислените белзи на разрухата –

още не е толкова отчайващо.

Страхът идва,

когато осъзнаеш

че има и

необратими процеси.

Не точно старостта –

тя за всекиго е необратима –

а че със собствената си слабост

си допуснал това да се случи

необосновано по-рано.

Какво пък е обоснованото? –

зададеш ли въпроса,

вече си дириш

оправдание.

Опитваш да смекчиш

присъдата в очите на приятелите

(прави са да напускат

потъващия кораб),

а и съвсем не са длъжни

да изтърпяват

много по-рано

от необходимото

нетактичното напомняне,

че има и

необратими процеси.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??