* * *
Когато
за пръв път посмееш
да съзреш върху лицето си
недвусмислените белзи на разрухата –
още не е толкова отчайващо.
Страхът идва,
когато осъзнаеш
че има и
необратими процеси.
Не точно старостта –
тя за всекиго е необратима –
а че със собствената си слабост
си допуснал това да се случи
необосновано по-рано.
Какво пък е обоснованото? –
зададеш ли въпроса,
вече си дириш
оправдание.
Опитваш да смекчиш
присъдата в очите на приятелите
(прави са да напускат
потъващия кораб),
а и съвсем не са длъжни
да изтърпяват
много по-рано
от необходимото
нетактичното напомняне,
че има и
необратими процеси.
© Александър Белчев All rights reserved.
!
