* * *
Прости ми! Aз тъй жестоко те осъдих,
тъй жестоко те наказах. В мислите си
те мразех, а в сърцето си те жалих.
Сякаш дяволът прокле ме да не виждам
пожар от цветове, да почерня всичко
зелено и да вярвам в нещо променено.
Прости ми! Aз съм по-лоша от тебе.
Не заслужавам да ми вярваш,
на заслужавам да ме имаш.
Всеки път се заричам, че
в теб е вината за всичко
- но лъжа е това!
Грозна и черна лъжа.
Прости ми, че не ти вярвам,
прости ми, че те обвинявам,
прости ми, че искам да те няма!
Прости ми, че предавах те
хиляди, хиляди пъти...
Прости ми - аз съм грешна,
черно сърце отвътре ме изгаря,
черни сълзи по лицето ми парят.
Мъка е всичко по мен,
мъка е всичко до мен.
Тази мъка
е мойта награда за туй, че
зарекох се да те мразя.
Не! Аз нямам право да плача,
нямам право на милост.
Прости ми! Излъгах се и всички излъгах.
Нека да страдам сега,
нека да падам и да се влача!
Аз го направих сама, аз си почерних
душата.
Прости ми! Защото аз не мога да си
простя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали Димова Всички права запазени