* * *

Прости ми! Aз тъй жестоко те осъдих,

тъй жестоко те наказах. В мислите си

те мразех, а в сърцето си те жалих.

Сякаш дяволът прокле ме да не виждам

пожар от цветове, да почерня всичко

зелено и да вярвам в нещо променено.

Прости ми! Aз съм по-лоша от тебе.

Не заслужавам да ми  вярваш,

на заслужавам да ме имаш.

Всеки път се заричам, че

в теб е вината за всичко

- но лъжа е това!

Грозна и черна лъжа.

Прости ми, че не ти вярвам,

прости ми, че те обвинявам,

прости ми, че искам да те няма!

Прости ми, че предавах те

хиляди, хиляди пъти...

Прости ми - аз съм грешна,

черно сърце отвътре ме изгаря,

черни сълзи по лицето ми парят.

Мъка е всичко по мен,

мъка е всичко до мен.

Тази мъка

е мойта награда за туй, че

зарекох се да те мразя.

Не! Аз нямам право да плача,

нямам право на милост.

Прости ми! Излъгах се и всички излъгах.

Нека да страдам сега,

нека да падам и да се влача!

Аз го направих сама, аз си почерних

душата.

Прости ми! Защото аз не мога да си

простя.