27.05.2017 г., 23:29

Целенасочено

1.9K 5 13

колко често

се нуждаеш

споменът

да те подпре

сякаш е стена?

колко често

се нуждаеш

да спреш 

по средата?

колко често

се нуждаеш

да те настигне

вятъра от мечти,

че своите

да подновиш?

колко често

губиш представа

за времето

на прогреса

и се връщаш

за още? 

колко често 

поглеждаш 

към мен 

с очи пълни

с любов?

колко често 

искаш 

ръката ми

в своята? 

колко често 

си представяш

спасението

с лице? 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчоглед Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...