Няма да е същото идната вечер.
Звездите ще светят по-друго.
Може и ти да бъдеш различен.
По-плах, по-самотен, по-малко влюбен.
И идното лято не ще бъде същото.
Всяка зима променя.
Различно е всяко наше завръщане.
И всеки път по нещо отнема.
Тишината ще се е променила.
Всеки път различно мълчи.
Премълчаният трепет насила
не знаеш как после боли.
Не питай за изгрева утре,
за лятото в златната ръж...
Ако последно е идното утро,
целуни ме, целуни ме веднъж...
© Някоя Всички права запазени