Целувай ме
Целувай ме навсякъде... целувай,
зарастват от дъха ти мойте рани,
от хлад и самота ме излекувай –
налагай с билки – две тъй топли длани.
Целувай ме, до болка ме целувай...
усещам как кръвта ми полудява,
във бъдещето с устни пророкувай,
животът ми в очакване изтлява.
Целувай ме – камбани бий във мене,
да възвестя, че само теб обичам –
с две устни луди – шепнещи молитва,
ще се наказвам и себеотричам...
Целувай ме – и там където знаеш,
че нецелуван те очаквам още,
със женска интуиция гадаеш,
на кръста ми разпъваш дни и нощи...
Целувай ме и аз ще те целувам -
красиво, полудяло, безпощадно...
От страстите си ще те нарисувам...
с безмълвие - и търсещо, и жадно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
