Целувка
Тъмнина се преля,
луната се запълни
сред дърветата,
ръце студени се впиха,
устни се докоснаха страстно,
тих мъглив привкус
по кожата бледа.
Топъл дъх се просмука
като сладост в целувки,
ласкави прегръдки
се преплетоха.
Глътка въздух сред
навлажнени
рошави кичури.
Душата отговори
на увлечението!
Кръвни клетки
потекоха до
костите на мозъка.
24.12.2019 г.
Вдъхновено от стихотворението на Евгения Георгиева - "Измама"
ИЗМАМА
Очите ти в моите се впили,
душата ми гола разглеждат.
Ръцете ти моите обвили,
към Рая отново повеждат.
Нощта с тъмнина ни покрива,
греха ни да скрие от всички.
Луната зад облак се скрива,
оставя ни двама самички.
Потънали в свойта забрава
с притиснати страстно тела.
Любов няма друга такава,
жадуваща само мига.
Откраднати мигове щастие,
убежище малко за двама.
Откраднати за сладострастие,
желана, желана измама.
Евгения Георгиева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимира Всички права запазени
